Инженерна Геодезия

11 яну

1 Предмет: Обслужва всички др. дисциплини чрез методите на геодезията. Предметът на ИГ са всички геод. работи, съпътстващи проучването, проектирането, строителството и експлоатацията. Осн. задачи: осигуряване на правилно пространствено изграждане на обекта; пълното и точно отразяване в/у план или карта на извършеното строителство за правилното стопанисване и рационално ползване; опред. на деформациите на обектите за осиг. на тяхната дълготрайна и безаварийна експлоатация; изследване и проверка на различни конструктивни елементи. ИГР се извършват при непрекъснато променяща се среда, те съпътстват хода на строителството, извършват се в/у земната пов.

ИГР при проучване: набавяне на картен материал в дребни мащаби; реамбулиране – обновяване, картния материал се проверява за пълнота и актуалност, набавяне на коорд. на точки.

ИГР при проектиране: развитие на нещата в идеен, технически и работен проект – отделни инвестиционни части на проекта. Във всички фази на инвестиционния проект съществува проектна част геодезия, която включва израб. на проект за верт. планиране и трасировъчен план. При проектиране е нужен по – едър мащаб. При строителството се създава инж. геод. мрежа за проектиране, за да се пренесе на терена. Прави се и изпълнителна снимка. Извършва се трасиране на технологичното обурудване. ИГР по време на експлоатацията са, за да се следи обекта за деформации.

2 То е част от проектите за дад. обект и решава у – вото на прилежащия към обекта терен. Чрез него се моделира същ. терен. Принципи: обема на земните работи да е мин.; изкопите и насипите да са изравнени; да се създадат най – добри условия за отводняване и транспортно – техн. работи; да се установи най – добро положение по височина на пътната мрежа; да се създаде мах. естетична изразителност на терена. Изходни данни за израб. на проекта: задание – всички необходими дейности по време на проектирането; геод. основа – планове, карта и данни за геод. мрежи за района на обекта; хидроложки и геоложки доклад; архитектурни, конструктивни и др. планове; местонахождение на пътната връзка на обекта с др. пътища. Последователност при израб. на проекта за верт. планиране: оглед на място на терит на обекта; създаване на контура на границите на обекта; точно ситуиране на сградите на обекта. С-ми и схеми за верт. планиране: с-ми – непрекъсната, прекъсната и смесена; схеми – безтерасни, терасни, назъбена; методи – аналитичен, графичен, графоаналитичен. Височинно планиране на лин. обекти: улици, улични отсечки – започва се от първостеп. улична мрежа – прави се надлъжен и напречен профил; ригула – линията на бордюра и края на улицата. Верт. планиране на площни обекти.

4 Геод. основа – всички точки, които имат геод. коорд. и съществуват на място. Видове геод. мрежи: планови, височинни, пространствени; в завис. от положението – външни, с точки, стабилизирани на терена около обекта; вътрешни. Геод. строит мрежа – като основа за големи пром. обекти: обхват и ф-ма: в/у целия обект и се състои от правоъг. или квадрати; принципи на проектиране: да обхваща целия обект; страните й да са успор. на главните оси на обектите; страните на ГСМ да са в кръгли стойности; точките да са на запазени от унищожаване места; да има видимост м/у съседните точки; от една трябва да има видимост мин. към 3 др. Последователност при създаване на геод. строит мрежа: планово опред. – проектиране, стабилизиране, трасиране, измерване, метод на най – малките квадрати за опр. коорд. на точките; редукция.

5 Трасиране на проектни ъгли – в т.С се центрира и се хоризонтира. При първото положение се визира т.А и се прави отчет R’а. Изчислява се отчета R’c=R’a+? и въртим алиадата докато се получи R’с и отбелязваме с’. При второ положение на тръбата се отчита R”a изчисляваме R”c=R”a+? и се получава с”>с е по средата. За трасиране с по-голяма точност при 1-во положение правим отчет R’c и трасираме т.С, изчисляваме ъгъл ABC, сравняваме ?-?о=??> q=??.Sac/?, q=CC’. Трасиране на проектна дължина – от т.А в направл. на т.В се трасира проектната стойност на разст. S. Получава се т.С, която се фикс. на място. SAB се измерва в обратна посока. Осреднената ст. м/у Sизм. и Sпр. е ?S. Трасиране на проектна кота: Чрез геометр. нивелация Ha + a – b = HB; Чрез тригонометр. нивелация – HA + I + Scotgz – L = HB

6 Трас. на хор. р – на: една точка е достатъчна. Всяка една точка може да бъде трасирана,

като местим латата докато не застане на отчета IA. Трасиране на наклонена р – на: задължително с мин. 3 точки. Инструмента се центр. в/у една от точките, измерва му се височината IA. Подрав. винтове трябва да бъдат ориентирани в посока на другите две известни точки. Това се прави при малки наклони на равнините. Насочваме инструмента към латата в В, насочваме визирната ос на отчет равен на IA. Насочваме инстр. към латата в С и с подр. винтове 1 и 3 насочваме инструмента, така че отчета по латата да е равен на IA. Повтаряме отчетите докато отчетите в В и в С станат равни на IA. При въртене на визирната ос се описва р-на успор. на проектната р-на. Трас. на наклонени линии – трас. на линия с задад. наклон – чрез теодолит, нивелир, визирки. Необходимо е да са известни началната и крайната точка на правата, проектното височинно полож. на точка А и проектният наклон, изразен в гради или в проценти – I=100.tg?. При трас. с теодолит зрит. тръба се насочва към т.В и се наклонява на ъгъл Z=100-?. В характерни точки от правата се забиват колове и с лата се прави отчет li, като се смята ?hi=li-(Ja-?ha).

7 Трасирането е процес обратен на заснемането. Грешката при трасиране зависи от трасир. елементи, а те от методите на трас. Полярен метод за трасиране – мерим ъгъл и разстояние и трасираме неизвестната точка. Ортогонален метод – по створа, опр. от изходните точки се трас. проектната ординатна разлика ?yp. От получената помощна точка се трас. прав ъгъл и по полученото направление се трас. проектната абсцисна разлика ?xp и така се опр. мястото на т.Р. Права засечка: от едната точка се трас единия ъгъл, от др. другия и се опред. 4 помощни точки. М/у тях се опъва канап и се опр. т.Р. Може да се направи и с 2 теодолита. Дължинна засечка: от изходната точка се трас. проектната дължина и в преполагаемото място на т.Р се изчертава дъга. От др. точка се трас. др. проектна дължина – прес. точка на двете дъги е търсената т.Р. Створна засечка: търсената точка се получава като прес. точка на два створа, опр. от изходните точки. Трас. на т.Р в двата створа се извършва едновременно.

8 Като такива могат да се ползват всички директни методи. Опред. се помощна точка Р0 близо до търсената и се извършва точно измерване на трас. елементи с цел. коорд. на Р0 да се опр. с по – малки грешки. Въз основа на получените коорд. на помощната точка и проектните коорд. на търсената се изчисляват редукционните елем. ?, rx, ry, чрез които, като се изходи от пом. точка по полярния метод или чрез права засечка се опред. мястото на търсената т.Р. Редукционни методи: обратна засечка – имаме 3 дад. точки A, B, C трас. се ?1, ?2, > P0 (x0p, y0p) P(x,y) > ?, ?, rx, ry. Полигон – когато има препядствие и не може директно да се трас. точката – A,B,C с техните коорд. ?, ?, rx, ry.

9 Избират се 2 пом. точки С1 и С2, правата която опр. да е приблизит. перп. на АВ. Измерва се разст. м/у тях и ъглите АС1В и АС2В. Чрез тях се изчисляват малките ъгли. Накрая се изчисляват и разст., опр. положението на търсената точка. q1 = .Q

q2 = .Q.

10 Встрани от правата се избира пом. точка. Измерват се разст. от нея до изходните точки. Изчисляват се отсечките Опр. се т.Р’ от правата А’В’ като се изчислява z=РоР’/(n-1). Z се трас. по продължението на РоР’ в се получава Р. Продължаване на права линия след препятствие: избира се пом. точка. Измерва се ъгъл АВРо и ВР’. Изчислява се yp = xp tg?. От т.Р’ се издига перп. и се трас. yp. Получава се т.Р от продължението на правата линия АВ.

11 За трас. на главните точки на кръговите криви е необходимо да бъдат дадени двете пресичащи се прави, радиусът и да се измери ъгълът м/у тях. Кривата се определя еднозначно с 2 елемента, върховият ъг. ? и радиус R. Централния ъг. ?=200g-?. Дължината на тангентата t, к’ ce опр от ?НОВ t=R.tg?/2

дължината а=?.R?/200g. Трас. На Н и К се извършва от върха В. Трас. на т.С се извършва от т.В с ъгъл ?/2 и директриса b.

Трасирането на главните точки на кръговата крива при недостъпно място на пресечената т. на тангентите ? не може да се измери непосредствено. Избират се 2 точки P и Q направления Т1 и Т2 и се измерват ? и ?. От PQKOH се изчислява централния ?=400-(?+?). С помоща на теодолита от т.F с ъг. ?/2 се трасира правата FG. Точката С1 се получава от пресечената на правата FG и KQ. Измерва се дълж. R на отсечката FG, дълж. m и n на FH=GK u LC. H, C u K се трас. от F,L u G по полярен метод. Трас. на подробни точки от хор. криви: d=R.?/?; d=v(8.R.fдоп.). Чрез правоъг. коорд. от тангентата xi = R.sin(i.?); yi = R[1-cos(i.?)]. Чрез полярни коорд. l/2=R.sin?/2; li=2R.sin(i.?/2). Чрез продължаване на хордите h/l=l/R. Чрез створна засечка.

12 Трас. проект се изготвя на базата на готови проекти за обекта. В завис. от гол. на обекта съдържанието на инвест. проект се представя чрез: генерален план (за големи обекти); отделен трас. чертеж на база на арх. и констр. проекти. Изготвяне на трас. проект: проучване на изходните матер. за трасиране; координиране на обектите; избор на трас. метод; извличане на трас. данни: аналитично – при извл. на данни от генерален план за гол. обекти; графично – при малки обекти в населени места; комбинирано. Изчисление на трас. данни въз основа на проектни коорд.; съставяне на трас. чертежи и карнети. Трас. на гл. оси на обекта – зависи от изходните точки. При големи обекти трас. на главните и подробните оси се извършва от геод. строит мрежа спец. развита за обекта (в лок. коорд. с-ма). В населени места главните оси на обекта се трас. от осовата мрежа на нас. място, а от гл. оси се трас. подробните.

13 Опр. контура на изкопа: (HT – H0)/S=iT ; (H0 – Hпр)/S=iотк. ; H0 = (HT.iотк + Hпр.iT)/ (iT+ iотк.) ; Трас. и контрол на котата на изкопа. Чрез нив. ход се извършва геометр. нив. от изх. репер до дъното на изкопа, минавайки по пътя на извозване на земните маси: чрез 2 нивелира (геометр. нив.) HB = HA + a – (l1 – l2) – b, където а и b са отчети по латите; Чрез триг. нивелация: HB = HA + I + S.cotgZ – L, където I и L са вис. на уредите. Пренасяне на осите на дъното на изкопа – чрез шнурово скеле. ИГР при изграждане на фундамент: Видове фундаменти: по форма – единични за колони и плочи; по вид на основата – обикновени (в/у пясъчна възглавница), в/у пилоти; по начин на изпълнение – монолитни или сглобяеми; по дълбочина – плитки и дълбоки. Трас. на кофража и армировката: пренасяне на осите в/у кофража; установяване на кофража по положение и височина; за фундаментите под колони установяването на кофража по пол. и вис. става с точност 5 или 3 мм. Проверка на осите на кофража и анкерните болтове преди бетонирането. Монтаж на колоните: подготвителни работи: пренасяне на осите в/у горната част на фундамента; снимка на фундамента и коригиране до проектни размери и положения; маркиране на осите в/у колоните в основата и върха на колоната. Монтиране на колоните и отвесиране – следи се осите на колоната и чашката да съвпаднат.

14 Трас. основа на изходния и строит. хор. Нулев хор. – ниво на готовия под на 1-ва плоча. Монтажен хор. – всяко следващо ниво след изходния хор. ИГР на изходния хор.: пренасяне на строит. оси на изх. хор.; трасиране на главните оси. Трас. става от точките, матер. оста на терена, могат да бъдат точки от оста в/у терена или в/у шнурово скеле. Трас. става с ъгломерен инструмент или с опъване на нишка. Трас. на спом. оси става чрез проектното разст. спрямо трас. главни оси. Изграждане на вис. основа на изходния хор. – чрез геометр. нив. на дад. точки от нив. репер. ИГР на монтажния хор.: пренасяне на строит. оси – чрез верт. проектиращи геод. инструменти механични отвеси, оптически зенитнадирни прибори, лазерни отвеси. За хор. на колони се използва и лазерен девиатор. Чрез теодолит – от точки на изнесени оси; чрез засичане на точки от геод. мрежа. Пренасяне на коти в/у монтажния хор. – чрез геометр. нивелация – чрез нив. ход по изградено стълбище; чрез два нивелира.

15 Видове високи съор. и х-ки – това са комини, кули, силози, мостови колони. Х-ки: височината им превишава значително ширината в основата, голямо собствено тегло. Като констр. са метални, стоманобетонни, тухлени, комбинирани. Етапи при строит.: извършват се в същата последователност, както и при др. съоръж. – изграждане на подземната част до изходния хор., изграждане на надземната част, изпълнителна снимка (текуща и окончателна), монтиране на техн. обурудване, опред. на деформации. Особености на ИГР при строит. на високи съоръж.: създаване на геод. основа – създава се 2 класа (опорна и работна). Първи клас – опорна геод. основа се изгражда в/у монолитен фундамент като централна с-ма или като микротриангулачна мрежа. Втори клас – работна геод. основа – точките се стабилизират трайно в/у изходния хор. Работната геод. основа се измерва като се вкл. в опорната геод. основа и коорд. на точките се получават чрез изравнение. Височината на точките от геод. основа се опр. като се изходи от изходния нив. репер за обекта. ИГР при строит. и монтаж на високи съоръж. – осн. изискване е те да са вертикални. Използват се различни инстр. и методи за отвесиране: мех. отвес – тънка метална жица с ?=1?3мм с окачена тежест, потапяща се в успокоител; зенитнадирен отвес; лазерни отвеси. Начини на пренасяне на точките от геод. трас. основа и точки на осите на строит. хор.: чрез пренасяне отвесно на ц-ра на съоръж. и от него чрез отмерване на проектни разст. и ъгли да трас. точките от съоръж.; чрез 3 верт. точки – трасирането става от пренесени поне 3 точки на нивото на строит. хор.; чрез верт. пренасяне на с-ма точки – прилага се при изграждане на пълзящ кофраж като се осъщ. чрез лазерна апаратура за отделно трас.

16 По време на строителството се извършват различни монтажни работи на строителни конструкции и технологично обурудване (кранове, машини, агрегати), което се поставя след построяване на сградата. Принципи при монтаж на строит. конструкции: праволинейност, хоризонталност, вертикалност, равнинност, успоредност, наклон под опред. ъгъл. Точността при монтиране на строит. костр. варира от 2 до 4мм, а при техн. оборудване от 0,03 до 0,5мм. Подготвителни работи: извършване на изпълнителна снимка – заснемане на фактическото разположение на изградените елементи и сравняване с проектните стойности. Избор на монтажните оси. Освен строит. оси съществуват и техн. оси, са оси на техн. оборудване. Има и монтажни оси – успор. на строит. или техн. оси, улесняващи монтажната работа. Създаване на инж. геод. основа: планова – създава се като мрежа от строит. и монтажни оси, или прес. точки на осите. Стабилизиране и проверка на монтажни оси – в завис. от нивото на работа може да стане – в/у фундамента на терена, в/у монтажния хор. Дълбочинни знаци – знаци, дълбоко в земята. Земни знаци – стабилизират се по зоната на замръзване. В/у фундаментите и строит. хор. стабилизирането на точки от осите става чрез метални винкели, чрез метални пластини ( слагат се на ъгъл и се очертава оста). Създаване на трас. мрежа за извършване на монтажна работа. Трас. мрежа – точки от които ще се извърши трас. на отделни елементи, които ще се свържат в триъг., четириъг. и др. Създаване на височинна мрежа от подобни репери – реперите се избират и поставят на запазени места (фундаменти, колони, стени и др.). Маркиране на конст. елем. или елем. на техн. оборудване – чрез марки на осите, планки, които са бетонирани и в/у тях са маркирани

осите.

17Методи за планово трас.: струнен метод – м/у стабилизираните крайни точки на съотв. ос се опъва стоманена струна. Чрез подходящ отвес струната се проектира в/у поставените под нея детайли. Точността в затворени помещения е 2мм; струнно – оптичен метод – най – приложим. Проектирането на оста в/у детайлите става чрез оптически уреди – микроскопи или спец. оптически уреди. Струната се монтира в/у колони като центрирането й в/у точки от оста става чрез проектиращите уреди. Точност от 0.06 до 0,1мм; оптически метод – материализиране на оста чрез зрит. тръба и марки. Методи за височинно трас.: геометр. нивелация – осъществява се чрез точни или високоточни нивелири и инварни лати; хидростат. нив. – чрез хидростат. нивелири – много точна нивелация, използваща се в затворени помещения; микронивелация.

18 Монтиране и отвесиране на колоните. Нивелиране на опорните пов. на конзолите. Котите на опорните пов. на конзолите се опр. чрез геометр. нив, преди да се монтират в/у тях гредите. Опред. на котите става по няколко начина: чрез нивелация от пода (с лата, която се окачва на всяка конзола); чрез нивелация от площадка на нивото на релсите (използват се площадки в/у крайните колони на подкрановия път). Трасиране на оста на релсите в/у конзолите – осите предварително се трас. на пода, като се използват означените преди това оси на колоните и проектното разст. до оста на релсите. Трас. на оста на релсите в/у гредите – преди това се извършва нивелация на гредите и се изчислява дебелината на подложките в съотв. точки. Оста на релсите се трас. в/у подложките. ИГР при проверка на подкранови пътища – извършва се веднага след монтажа на релсите и след неколкократно пробно придвижване на крана от единия до др. край на пътя. Освен тази проверка пътя се проверява периодично и по време на експлоатацията му. Проверяват се всички параметри – хоризонталност, праволинейност и успоредност. Хор. на релсите може да се опр. чрез опр. на котите на хар. точки по начините, по които се опр. при монтиране. Праволин. се проверява чрез измерване на отклоненията на оста на всяка релса от правата линия, свързваща двата й края. Успоредността се установява чрез измерване на разст. между осите на лявата и дясната релса в набелязаните напречни сеч.

19 Изпълнит. снимка – комплекс от измервателни, изчислителни и графични ИГР, чрез които се регистрира фактическото планово и височинно положение на построените или монтирани елем. на 1 обект и на целия обект като цяло. Текуща снимка – прави се след завършване на всеки един етап от строит. и има за цел да се регистрира това, което е направено. Окончателна снимка – прави се след като е завършено всичко; по нея се снимат всички надземни обекти. Изпълнителен генерален план – в него се отразява всичко, което е заснето в окончателната снимка.

20 Лин. обекти – дължината многократно надвишава широчината, затова осн. елем. е остта. Разполагат се в/у самия терен, под земята или въздушно. Геод. дейности при проектир. на лин. обекти – проектите се изготвят за оста на обекта. Проектир. става в план. Следва височинно р’е с надлъжен профил. Етапи: осиг. на геод. основа – едро и дребно мащ. топ. карти 1:5000 и 1:10 000; геод. заснемане, осиг. основа за проектиране в различните фази; осиг. на необход. терит. за изграждане на съоръж. – изготвяне на парцеларни планове. Геод. дейности при строит. на лин. обекти: геод. основа – полигон при разст. от 2,5 до 3 км, при разст. 300 – 350м в близост до обекта; триангулачна мрежа.

21 Мостове – част от лин. обекти; съоръж., чрез които се осъщ. преминаването на лин. обекти през естествени и изкуствени препядствия; състоят се от опорна конструкция: стълбове, устои, крила, връхна конструкция, надлъжни и напречни греди. Горно строене – пътно платно, релси, тротоари. Според материала: стоманобетонни, стоманени, каменни; според дължината: малки до 25м, средни до 100; големи над 100. Обемът и точността на ИГР зависят от типа на моста. ИГР при проучване и проектиране: необходима е картна основа в мащаб 1:5000 или 1:10 000. За технически и работен проект мащабите са от 1:2000 до 1:200. Др. етапи са създаване на ИГМ за заснемане на терит. на обекта; извършване на геод. снимка и създаване на 3D модел; създаване на мостова ИГМ; трас. на оста на съоръж. – метод на права ъглова засечка, метод на права дълж. засечка, створен метод; опред. на деформации на моста; стат. и динамично натоварване на моста.

22 Същност на деф. – когато дад. съоръж. се експоатира то се променя пространствено и това се нар. деформации. Видове: в завис. от регистрирането им спрямо изходни точки: абсолютни – опр. се спрямо точки, непроменящи своето полож.; относителни – спрямо точки в/у съоръж.; Спрямо р-на, от която се опр. вертик., хор. Организация и ред на опр. на деф.: вземане на р’е за опр. на деф.; израб. на проект за опр. на деф. – израб. се от геодезист на база задание от инвеститора; анализ и тълкуване на получ. резултати. Съдържание на заданието и проекта за опр. на деф.: текстова част – съд. сведения за обекта и причини за деф.; посочват се стойностите на очакваните мах. деф. и позволените мин. Опоменава се периода за появата на очакваната деф. и нач. момент; честота на извършване на изм. цикъл – периода за изм., обработка, коорд. и получаване на деф. Граф. част, която съд. задание с копие от генералния план на обекта, в/у копието са отбелязани наблюдаваните точки – те се опр. от конструктура на съоръж. Копие от проекта за верт. планиране. Съдържание на проетна за опр. на деф.: текстова част – съд. обяснителна записка – обосновка на точността на изв. на измерването, избор на методи за опр. на деф. Инструменти за извършване на измерванията. Изчислит. част – предварит. оценка на точността на извършване на измерванията; данни от обработката на измерванията и изчисляване деф.; оформяне на инф. в табличен вид. Граф. част – схема на геод. основа за изследване на деф. – на база на генералния план; схема на стабилизиране на точки от геод. основа; граф. представяне на опр. деф. Обосновка на точността и честотата за изследване на деф,- на база на задад. ст. на мин. деф…(от др. пищов). Опред. на подходящ метод след обосноваване на точките. Опр. на честотата на изв. на измервания: k=?t1.?Q.

23 Същност – изместване на точки от изследвания обект във верт. р-на – необход. е изследваните точки да бъдат коорд. чрез коорд. h. Видове: в завис. от посоката – потъване или повдигане; според равномерността на проявяването им – равномерни (когато всички точки се изместват в една и съща посока) и неравномерни. Проект за опр. на верт. деф.: обосновка на точността на опр. на верт. деф.; избор на подходящ метод; избор на местата на наблюдаваните репери; съставяне на програма за извършване на изм. опр. местата на станциите; изв. на измерванията; обработка и получ. на резултатите, които са височ. на набл. точки; изчисляване, таблично и граф. представяне. Методи за опред. на верт. деф. – зависят от грешката, която трябва да се получи: геометр. нив. – съществено е да бъдат опр. доп. норми при изв. на изм. и да бъдат опр. местата на нив. станции и местата на латите за всеки ход; хидростат. нив.; тригонометр. нив.; микронивелиране.

24 Същност – изместването на съоръж. като цяло или на части от тях в хор. направление. Видове – в едно или в две направления. Методи за опр. на хор. деф.: створни методи; чрез подвижна визирна марка; чрез измерване на малки паралактични ъгли; триг. метод.

25 Чрез едно отчитане; чрез измерване на ъгли.

About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: